За Айкидо

        Айкидо е съвременно японско бойно изкуство, създадено от Морихей Уешиба (1883г-1969г). Наследник на род с дълбоки самурайски традиции, Морихей от ранна детска възраст се докосва до бойните изкуства.  На ръст дребен и слабоват, почти винаги болнав, малкия Уешиба мечтае да  бъде силен  и физически пълноценен.  На 13-годишна възраст започва усилено да се занимава с джу-джуцу и физическа подготовка, под ръководството  Тодзава Токусабуро, наставник от школата Кито-Рю.   Продобивайки начални познания по джу-джуцу, интересът на Морихей го тласка към странстване из Япония. Преминавайки през школи по Яго-Рю, Джудо, Кенджуцу , той постига високи резултати в техните стилове и направления. През 1910година, 27-годишният Уешиба среща Сокаку Такеда, който бил голям майстор  по Дайто Рю Айки джу-джуцу. Посвещавайки 5 години на усилено и предано обучение в школата на Такеда, през 1916г Морихей получава ценен сертификат, удостоверяващ  че е минал през цялото обучение на школата Дайто Рю и има право да  преподава. Вниквайки все повече и повече в същността на бойните изкуства, под влиянието на Онисабуро Дегучи и неговото учение Омото Кю, Морихей осъзнава неизменната  връзка между всичко в природата, за хармонията и равновесието в нея. 
       Погледнато отстрани, Айкидо представлява набор от техники и движения, позволяващи задържането на противника, изхвърлянето му на разстояние или просто за поваляне на земята. Първоначалните техники в него са били предназначени да спират атаките моментално, убивайки противника с един удар, без възможност за размисъл или повторение. Използват се различни болезнени ключове за контрол и чупене на ставите и крайниците, собственото тегло на нападателя и гравитацията. Съществено е приложението на принципите за центростремителност и центробежност, благодарение на които дори много силната агресия на противника може лесно да бъде овладяна и отведена към земята. Всички движения са естествени и лесни за овладяване. Поради сверичната си траектория позволяват избягване и предпазване от всякаква атака. Това не е статично бойно изкуство, напротив, ударението пада основно върху движението и динамиката на движението. Айкидо не акцентира върху удрянето и ритането на противниците, а върху спирането на тяхната собствена агресия и по възможност запазване на здравето и живота им. Като се придържа към идеята за хармонията и стремежа към запазване на живота, О-Сенсей целенасочено променя множество техники, стремейки се да позволи запазването на живота и здравето на евентуалните противници. По този начин, чрез отразяване на атаките и тяхното спиране се дава възможност на нападателите да проумеят себе си, да разберат безсмислието на агресията и открият в себе си едно ново начало на партньорство и приятелство. Затова в Айкидо не се говори за борба или сблъсък, а за хармония и партниране. Само така хората могат да създават, да се развиват и  да градят едно по-добро общество. Айкидо не просто бойно изкуство, чрез което да се доминира или да контролира. То е начин да опознаем себе си и околните, да разберем значението на живота и смисъла от неговото запазване. Айкидо не нито по-добро, нито по-лошо от другите бойни изкуства - Карате,Кендо, Джудо, Кунг Фу, Хапкидо, Винг Чун, Капоейра. Както и те, така и Айкидо  е път към вътрешната Вселена на всеки един човек, който се стреми да направи себе си по-добър, по-съзидателен и по съвършен. В това универсално бойно изкуство, практикуващите могат да открият приложими техники за самозащита, физическо здраве, спокойствие на духа и духовно просветление.
Както всяко нещо в природата, така и Айкидо веднъж намерило почва в сърцето на човек, започва да се развива, да расте, да се усъвършенства и да дава плодове. Нужни са му само практика и желание за усилена работа и развитие.  Понеже Айкидо възприема идеите и философията си от Будо, в него на първо място са етикецията и поведението, вътрешната нагласа, постоянството и упоритостта, лоялността и честността на практикуващите към техните учители, инструктори, приятели и най-вече към тях самите.
        Тези качества са неразделна част от всеки един от нас, трябва само да пожелаем...  

Няколко думи за О-сенсей Морихей Уешиба

        Морихей Уешиба е роден на 14.12.1883г. в Танабе, префектура Вакаяма. На 7-годишна възраст е изпратен в будисткия храм Джидзодера на сектата Шингон, за да изучава конфуцианските и будистките класически поети. Морихей завършва началното училище в Танабе и постъпва в новосъздаденото средно училище на 13 г. Напуска без да се дипломира и постъпва в Йошида Абакус Институт. След дипломирането си започва работа в данъчната служба на Танабе. През 1902 г. отива в Токио с намерение да започне бизнес. Основава компания за стационарно и училищно оборудване Уешиба Трейдинг. Същата година се връща в Танабе и сключва брак с Хацу Итокава. По време на първия си престой в Токио той се занимава с джуджуцу и кенджуцу. През 1903г. Морихей постъпва в 37-ми. полк на IV Осакска дивизия. По време на военната служба той не губи интереса си kъм бойните изкуства и изучава в доджото на Масакацу Накаи в Сакаи стила Гото на Яго-рю джу-джуцу. През 1907 г., след като напуска армията, се връща в Танабе. Там работи в семейната ферма и участва в политическия живот на селото. По това време баща му наема гостуващия по тези места джудист Кьоичи да преподава и превръща хамбара в зала. Така Морихей се запознава с Кодокан-джудо, но продължава да посещава Накаи-доджо и получава диплома от школата Гото. През следващите три години остава в Танабе и се занимава с обществена дейност. През март 1912 г. групата, наречена Кишу, състояща се от 54 семейства начело с Морихей, заминава за Хокайдо. Заселват се в Ширитаки, тогава пустеещи земи, и колонистите били принудени да култивират бедната почва. Докато пребивава в Хокайдо, Морихей се запознава в Енгару с известния майстор по Дайторю джуджуцу Сокаку Такеда, при когото тренира интензивно и получава диплома. Когато се завръща в Танабе, Морихей разбира, че в близкото село Аябе живее водачът на процъфтяващото духовно учение Омотокю, Онисабуро Дегучи, прочут със своите медитативни техники. След като го посетил, Морихей останал там седем месеца. След смъртта на баща му Юроку Уешиба през 1920 г., Морихей заминава за Аябе и сеотдава на духовен живот под наставленията на Дегучи, където oстава през следващите 8 години. Преустройва част от къщата си в доджо и отваря Академията Уешиба. В нея провежда курсове по бойни изкуства за начинаещи.
Една година по-късно Академията става известна и се понася мълвата, че в Аябе живее изключителен майстор. Бързо нараства броят на учениците. По това време бойното му изкуство придобива все повече и повече вътрешен характер и той се ориентира към принципите на учението котодама. Това го отдалечава от методите на Ягю-рю и Дайто-рю и се формира негов собствен оригинален подход, характерен с едновременното използване на техники и принципи, премахващи бариерите между тяло, съзнание и дух. През 1922 г. стилът му придобива официалното наименование Aйки-буджуцу. Морихей решава да се отдаде само на тренировки и земеделие и се посвещава на работата си в Академията. Той бил дълбоко впечатлен от експедицията си до Монголия и Манджурия през 1924 г. Срещайки се със смъртта под оръжеен огън, открива че следвайки интуицията си може да избегне пътя на куршумите. Откриването на това интуитивно чувство e от огромно значение за него и след завръщането си в Япония умишлено предизвиквал ситуации, в които чувства проява на духовна сила. През 1925 г. приел предизвикателството на един майстор по Kендо и го побеждава без да се стигне до сериозен двубой, защото усеща посоката, която отивал ударът на дървения меч на майстора. След двубоя докато се къпел усещал тялото и духа си напълно бодри. В този момент той прозрял единството на тялото и душата и осъзнава основните философски принципи на Айкидо.
В средата на 30-те години Морихей става най-известният в света на бойните изкуства не толкова заради уменията му в различните традиционни изкуства, а заради епохалната природа на оригиналното му творение, "обединението на дух, съзнание и тяло" в айки, формално наречено Aйки-будо. На 30.04.1940 г. Кобукан получава статус на обединена фондация при министерството на здравето и благосъстоянието, а полицейската академия, в която преподава Морихей, признава Aйки-будо за официален учебен предмет. През 1941 г. Aйки-будо е присъединено към Будокай - правителствена организация, обединяваща бойните изкуства. Приблизително тогава за първи път е използвано името Aйкидо. След войната бойните изкуства ca в упадък. На 9.02.1948 г. Министерството на образованието разрешaва възстановянането на Айкикай Хомбу Доджо, главното доджо е преименувано в Уешиба Доджо и Световно седалище на айкидо. От 1950 г. нататък Морихей отново започва да обикаля Япония и преподава в отговор на многобройните покани. Той стига до ниво, подчертаващо все повече любовта в Aйкидо (сричката "ай" , което означава "хармония", се чете по същия начин, както понятието "любов"; в по-късните си години Морихей поставя знак за еквивалентност между тези две понятия). Когато айкидо е възстановено в съзнанието на хората, броят на учениците от цял свят рязко се увеличaвa. През 1960 г. Морихей заедно с Уосатуро Уно, майстор по Kюдо, получавaт наградата Хирохито, давана преди това само на трима души в света на бойните изкуства. О'Сенсей Морихей Уешиба почива на 26.04.1969 г. в 17 часа. Поклонението е на 1-ви май. Същия ден О-Сенсей е посмъртно награден от император Хирохито. Прахът му е положен в семейния храм на Уешиба в Танабе.

Тук може да видите и научите още интересни неща (още)